| |||
|
|
Драгомир Симеонов е известен на приятелите си като Бате Дражко. Малко странен прякор, защото на външен вид той прилича по-скоро на добре брадясал тийнейджър. Но да оставим външността на нашия автор да обсъждат жените, а ние ще се опитаме да разкажем малко за дълбоката душевност на Бате Дражко.
С този пич аз се запознах в ранните години на демокрацията, когато националния отбор по футбол беше вече спечелил 4-то си място в света, а еуфорията от това събитие още се усещаше във въздуха. Като студенти по културология в Софийския университет споделяхме с Дражко общата си страст към “Левски” и дори създадохме свой футболен клуб - “Скуадра Култура”. Както подсеща и името на клуба, губехме мачовете си средно само с по три гола разлика. Бате Дражко развиваше своя талант да рисува и пише стихове още на студентската скамейка. Още се помнят творбите му, посветени на пловдивската футболна школа и незабравимата поема, в която той умело е вплел имената на около 50 футболисти в изящен сонет. В евъргрийн са се превърнали неговите намусени, разсърдени, усмихнати и изразяващи най-различни настроения човечета, които и сега могат да се видят на чаши за кафе, тишърти и плакати. Определено футбола върви с еротиката, което прозира като силиконова (бел. ред.: Има се предвид силиконови прелести например на Памела Андерсън) нишка в творбите на Бате Дражко. Оставям ви в сигурни ръце, драги читатели, а вашите - над бюрото, моля!!! Михаил Дюзев |
| Към стихотворенията! |
| Пишете на автора |
