| |||
|
|
Един калабрийски бандит
бил такъв голям бабаит, бил такава люта хала, че се прочул не само в квартала, ами във цяла Калабрия минавал за най-храбрия. От малък си бил кибритлия, бил точно един от ония, дето като грабнат лупарата, да не им сърбаш попарата; в сравнение с другите мафиози истински огън бил този. Но си имал проблем милия – нямал собствена своя фамилия. Бил сираче, нямал роднини, оженил се бил преди 2-3 години, но си нямал кръстник, нямал си бос, а това било вече сериозен въпрос. Вършел разни беззакония ту за тоя, ту за оня – прокурор утрепа, бомба взриви, гръмне някой, но не върви. Решил той, така да се каже, на някой кръстник да се подмаже, и така да го предразположи, че да го приемат, ако може, в някой могъщ клан. Това бил целият план. Обсъдил го с жена си, нагласили я и поканили боса на прочута фамилия на вечеря, в сряда в седем. “Да дойда ще гледам.” – отвърнал босът на тази покана зарадван, защото във клана отдавна се канел този годфадър сам да покани ценния кадър. Но имало мъничка пречка – жена му не била доближавала печка. Тя имала бюст, ханш и талия мечта на цяла Италия и в лицето била сладка, но иначе – истинска пакта. А пък да готви – къде ти – можела само спагети и заради разни диети у тях не ядяли тесто и котлети; била глезена от мама и тати и се хранели с полуфабрикати. Но сега взела указания от мама как се готви лазаня, но готвенето не била й сила – така че малко я попресолила, а отвътре си останала сурова, но иначе била готова и представлявала блюдо за приказ и чудо. А било седем, във сряда – и босът ще заповяда. Рекъл си нашия: “Сгафи я. Та това си е мафия. Не може дон на гости да каниш и с буламач да го храниш. Кръстникът е важен и значи не върви да яде буламачи. След туй обяснявай кое точно е случайно и не е нарочно; уж търсиш в клана место, а предлагаш сурово тесто. А не върви да каже на дон чисто и просто: “Пардон! Поканихме Ви, дон Лука, но няма нищо за ядене тука.” Хем си го канил специално… Не е смешно, това е печално… Ще реши, че се гавриш и хоп – после дупка, гробари и поп.” Ето такива терзания предизвиква сурова лазаня. Но тия мисли пръснати били – цъфнал босът със десет горили – все главорези със пушки. Става сериозно, не е наужким. Донът казал: “Не съм закъснял? Гладен съм, днес не съм ял. Я да видим к’во ще ми предложите?!” На нашите им настръхнали кожите. “Вижте, дон Лука, калабриецът взел за хълцука и малко смутено да гледа, имаше в печката май че повреда… … изглежда във фурната… … то манджата беше турната… … тя жена ми сготви вечеря… … аз… тя… ние… такова… … а печката ужким е нова… … то и друго има във къщи…” Кръстникът взел да се мръщи; взел да си вика: “Тоя май ме бъзика?!” А трябвало му на боса малко, да се ядоса. Той си бил доста гаден, а сега бил и гладен, та взел малко лошо да гледа, а стопанката – бледа, бледа, разбрала, че нямало как и сервирала буламача все пак, такъв, какъвто е – недопечен, а калабриецът, милият, вече виждал кубиците пръст и отгоре скромният кръст с надпис: “Лежащият тука подигра се с дон Лука!” А донът, достатъчно чакал, боднал парче и заджвакал, но само след миг и пол’вина спрял и на място застинал. Нашият мислел: “Ех, каква стана, сега всеки във клана, до последната леля, ще поиска да ме застреля. Може дори сам дона да ми пусне патрона. Ех, човече, сега сгафи я – разгневи калабрийската мафия, а тук да те мрази цяла фамилия е по-кофти дори от Сицилия. В кърпа е вързан куршума.” Едва сега донът продумал: “Тая лазаня, така наречена, е пресолена и недопечена, а и глазура никаква няма… точно такава я правеше мама. Тая манджа ме връща при мама във родната къща и ми напомня прекрасни моменти. Браво, рагаци, комплименти!” И докато някой усети изял всичко, повторил, потретил. Толкова весел не бил дона откакто в Наполи играл Марадона. А накрая казал: “Това ястие ме изпълни със щастие!” И заявил като като капак: “Ще дойда непременно пак!” Така с много пот и усилия калабриецът намерил фамилия с помощта на сурова лазаня. С добри готварски познания се прочула жена му, и не стига, а написала готварска книга. Кръстникът дон Лука Маркеджани често ходел у тях да се храни и ядял буламачи солени, което след известно време, доколкото съм чул, му докарало инсулт. |
| Следващо стихотворение |
| Предишно стихотворение |
| Книга за гости |
| Пишете на автора |
