| |||
Веднъж един началник-склад
престанал да изпитва глад, престанал да изпитва жажда, либидото му взело да се поохлажда и вече нито пиел, нито ял, с жена си повече не спял; на всичкото това отгоре престанал вече да говори, престанал да се къпе, реши, бръсне и дрехите му били доста мръсни; престанал да се среща с хора, престанал да се вози с асансьора, престанал да излиза на балкона, изключил си и телефона, престанал да се вози със транспорта, изхвърлил си паспорта и се превърнал в пълен темерут. Приятелите му го мислели за луд. Жена му – бързам да ви кажа – си стегнала ядосана багажа (и правилно – била все още млада). А него го изгонили от склада; отбягвали го хората във блока, за сметки му спрели и тока, прекъснали му топлата вода (но той не я ползвал, не било беда). Всички казвалим, че летвата му хлопа… А той очаквал всеки ден потопа! Това необяснимо поведение изглежда се дължало на видение, което склададжията получил свише веднъж, докато нещо важно пишел. Пред него със сбърчени вежди явил се ангелвъв бели одежди и викнал бая нелюбезно: “Идва краят!”, после изчезнал. Казвам ви, не му било лесно да разбере това чудо небесно, но след като чул това изречение, изгубило всичко за него значение – направил тогава безизразна мутра, щом свършвал света я днеска, я утре; щом станало ясно, че краят е близо значи не трябвало да се излиза, не трябвало нито да се работи, нито да се говори с разни идиоти, нямало нужда от бръснене, миене, нито от секс, хранене, пиене; щом светът бил на път да загине и без такива неща ще се мине – разсъждава героят – и минал. Наскоро след туй се споминал. (Лекарят казал: “Човекът почина, така де, по неизвестна причина.”) Така очаквайки потопа началник-склада хвърлил топа. И отишъл направо във рая. И това му бил края. Но веднъж в небесните простоти ангелът, за който се гоори, и склададжията се срещнали случайно. Нашият извикал: “Абе, байно, ти май тогава ме изменти – уж краят идвал, а пък вече енти месец мина вече оттогава, а краят все не се задава – светът е цял и още как…” Ангелът се смръщил пак. “Краят на света ли? Я пък тоя! Тогава казах ти за твоя!” |
Следващо стихотворение |
Предишно стихотворение |
Книга за гости |
Пишете на автора |