ТИЧАХ  


Тичах дълго, дишах тежко.
Тичах мокър във дъжда.
Слънцето ме пече жежко.
Стъпих на пирон с ръжда.
Тичах гол, по бели гащи.
Без обувки тичах бос.
Трън краката ми издращи,
но това е друг въпрос.
Тичах в кал, а после в прах.
Паднах и едва не се пребих.
Изпотих се и се запъхтях.
Тичах дълго и се изморих.
Тичах между гъсти клони
през един и два ли храсталака.
Не че някой мене гони.
Просто аз догонвам влака.
Някъде изгубих куфара,
виждам –влакът е пред мен.
Мятам се със скок на буфера.
Хванах тоз последен трен.
Ала влакът нийде не отива.
Не помръдва и не чувам свирка.
Гледам – махнали локомотива,
че това било последна спирка.


Следващо стихотворение
Предишно стихотворение
Книга за гости
Пишете на автора


 
Hosted by uCoz