| |||
Тичах дълго, дишах тежко.
Тичах мокър във дъжда. Слънцето ме пече жежко. Стъпих на пирон с ръжда. Тичах гол, по бели гащи. Без обувки тичах бос. Трън краката ми издращи, но това е друг въпрос. Тичах в кал, а после в прах. Паднах и едва не се пребих. Изпотих се и се запъхтях. Тичах дълго и се изморих. Тичах между гъсти клони през един и два ли храсталака. Не че някой мене гони. Просто аз догонвам влака. Някъде изгубих куфара, виждам –влакът е пред мен. Мятам се със скок на буфера. Хванах тоз последен трен. Ала влакът нийде не отива. Не помръдва и не чувам свирка. Гледам – махнали локомотива, че това било последна спирка. |
Следващо стихотворение |
Предишно стихотворение |
Книга за гости |
Пишете на автора |