| |||
|
|
Срещнах я, помня, на същата гара.
Стана напълно случайно, бих казал. Ако пушех, то сигурно мойта цигара щеше да падне, но бях ги отказал. Тя беше това, стоеше отсреща – хем толкова близо, а всъщност далече. Бе два следобяд, адски горещо и мен, да си кажа, бая ме напече. Не знам дали чакаше някакъв влак, или може би тъкмо от някакъв слиза. Някой горе с мен се шегуваше пак или тя просто живееше тука наблизо. Беше облечена в тъмен костюм, добре изрусена й беше косата. Гледах я дълго и дойде ми наум, че всъщност гледам една непозната. Бе пареща жега, истинско лято и тя си съблече внезапно сакото. Да, тя несъмнено беше жената, която на всеки ще грабне окото. Бе апетитна и толкова мамеща с това деколте с обещаваща плът. Ала в нея нищо особено нямаше; като нея такива – на път и под път. |
| Следващо стихотворение |
| Предишно стихотворение |
| Книга за гости |
| Пишете на автора |
