НЯМАШЕ МЕ  


Нямаше ме, бях далече,
но се върнах и сега съм тука.
Няма никъде да ходя вече.
Умряхте ли без мен от скука?
Но тук е пусто, тишина, полета бели
и извод в мен един расте:
или без мен от скука сте умрели,
или по-лошото – не сте…


Следващо стихотворение
Предишно стихотворение
Книга за гости
Пишете на автора


 
Hosted by uCoz