| |||
Обух си старите обувки,
раздадох няколко целувки, а после няколко ръкувания (не съм по дългите сбогувания), на рамо метнах сака и поех към влака. Купих си билет за тоя в шест без пет. Преди да вляза във експреса Си купих сутрешната преса С една корава баница. Загледах скъсаната раница на един забързан чичо. Отдалеч ми заприлича ей досущ на раницата със която минах границата и ме гониха със куче… ала да не ставам скучен. Празно, няма хора. Тръгвам сам по коридора. Влизам мрачен във купето – място тридесет и трето. Втора класа – за пушачи – може да запаля значи. А!? Забравил съм цигарите! Затова ги мразя гарите – Суматоха, гониш влак И току забравиш нещо пак. |
Следващо стихотворение |
Предишно стихотворение |
Книга за гости |
Пишете на автора |