ДОМЪТ НА СЪРЦЕТО  


Обух си старите обувки,
раздадох няколко целувки,
а после няколко ръкувания
(не съм по дългите сбогувания),
на рамо метнах сака
и поех към влака.
Купих си билет
за тоя в шест без пет.
Преди да вляза във експреса
Си купих сутрешната преса
С една корава баница.
Загледах скъсаната раница
на един забързан чичо.
Отдалеч ми заприлича
ей досущ на раницата
със която минах границата
и ме гониха със куче…
ала да не ставам скучен.
Празно, няма хора.
Тръгвам сам по коридора.
Влизам мрачен във купето –
място тридесет и трето.
Втора класа – за пушачи –
може да запаля значи.
А!? Забравил съм цигарите!
Затова ги мразя гарите –
Суматоха, гониш влак
И току забравиш нещо пак.


Следващо стихотворение
Предишно стихотворение
Книга за гости
Пишете на автора


 
Hosted by uCoz