| |||
|
|
Един мой колега
взел много рано да лега, а много късно да става и разбрал, че остарява, а си нямал другарка. Чувствал се като угарка, изоставена на паважа и какво да ви кажа – решил да вземе мерки, защото я какви щерки има майка България! Че и за него – стария ще се намери мома, да не е сам у дома. Но не искал от глезените – с гривни до глезените – бутикови лигли, дето пърхали с мигли и вдигали скандали, че не им купува сандали, и си веели гъзините цял ден по магазините, а запазената им марка – кафенце с цигарка. “Такива не ги трая – казвал той – като тая, с която излизахме лани!” Не искал и дебелани – по сто килограма – от рецептите на мама с пълни сили всичко наизустили и от всичко преяли; гледащи сериали и четящи сълзливи романи. “Абе такива ги мани.” Не искал и интелектуалки, дето от малки са толкова еманципирани, че не купуват даже и сирене, а ходят по конгреси и не дават да се меси никой в личната им свобода и разправят – да, да, да – наляво и надясно, че всичко им е ясно и със истински талант ти цитират ранен Кант. Да, такива психопатки са си просто психо-патки. А пък ще е твърде смело да се задоми с жена от село. Има доста много минуси – скарате се – хоп - замине си, а в добрите отношения пък търпиш лишения, ‘щото новата ти гражданка, ако и на село ражданка, придобива бързо адски темперамент селско-градски и те прави на маймуна. А пък нуждата му на колегата била за дама. И подал във “Лична драма” кратичка обява, и му оставало да се надява. Текстът бил – цитирам: “Готин, чувствен, дипломиран и интелигентен романтик (с малък лицев тик от детинство още) е самотен нощем и си търси нежна дама, за да бъдат вече двама.” И добавил – няма как: “С цел евентуален брак.” Следвали координатите. И зачакал резултатите – ден, два, три, пет – ама че проклет късмет… Минал месец цял и колегата проумял, че тая работа не се прави с обяви и чрез други хора; и с триста зора поканил една позната от махалата на интимна среща в кафенето отсреща и после всичко разказ със следната фраза: “Разбрали се бяхме за седем, отивам навреме и гледам – нея още я няма, но знам, че всяка мадама ако е истинска – закъснява и чакам, какво ми остава.” Логика доста дълбока (тя живеела през два блока) и дошла в и дваесе – добро закъснение – трае се. Дори му се извинила, а той усетил прилив на сила и както се прави по срещи взел едни да ги плещи – каквото му дойде на ум и сега съм му кум. Та като не става нещо с обява – трябва инициатива, че инак – отива. Само преди да забравя нека добавя, че както подобава все пак на обява и тук не се минало без какъвто и да е интерес. Веднъж телефонът позвънил – нежен, топъл и мил прошептял женски глас: “Отдавна търся човек като вас!” Но колегата казал с насмешка: “О, имате грешка!” и ръката му даже не трепнала. Но ако знаел коя е прошепнала това изречение едва ли така с отегчение телефона щял да затвори, а щял да говори, говори, защото по апарата му позвънила жената на най-дръзките мъжки мечти (за каквато всички мечатем почти). Но прецаква се всеки, уви. Се ла ви, се ла ви. |
| Следващо стихотворение |
| Предишно стихотворение |
| Книга за гости |
| Пишете на автора |
