| |||
|
Директорът на месокомбинат
бил честно казано голям инат и не приемал никакви съвети за правенето на котлети, на наденици и колбаси, забележете – даже от жена си. Той имал собствени представи деликатеса как се прави, а те били в противовес със всичко правено до днес. За свинските пържоли нареждал кон да се заколи, а телешките правел – от какво ли – я от сетер, я от коли. Наденичките, салама пълнел с четина и слама, кренвиршите тъпчел със пихтия от глюкоза и хартия или със стари вестници на Партията, ако му привърши хартията. Правел пастърма, луканки от хранителни останки и от разни там боклуци виел мазнички суджуци, а какво прибавял най-накрая по-добре е да си трая. Съпругата – учителка по биология била против подобна технология и му подхвърляла: “Еба си, това съвсем не са колбаси!” А той отвръщал й направо: “Ти трай, ма краво! Аз за тия неща твоите съвети не ща!” Странно, обаче всеки цех произвеждал колбаси с успех и награждавали тези деликатеси по колбасарски конгреси. Работниците били на заплати колкото и ти, и жена ти и ходели с гривни и ланци, но били вегетарианци. А сам шефа на комбината ядял само прясна салата и казвал: “Друго не мога, защото съм йога и дълги години се хранех само със дини.” Синът му все питал: “Бе тати, защо в другите комбинати лапат меса, сервилати, а ние – само салати. Той отвръщал любезно: “Защото така е полезно!” И ето по този начин ината на началник-месокомбината да прави колбас от боклуци оздравил жена, деца, внуци и те ядяли не мазно а съвсем природосъобразно и били доста доволни, че в родата нямало болни. Понякога (но понякога само), се мръщела нещо жена му и викнала нервно: “Еба си, а аз толко’обичах колбаси – суджуци, салами, луканка!” Но също била вегетарианка, и не купувала от магазините, защото със годините изгубила тотално вяра в месото на пазара. |
| Следващо стихотворение |
| Предишно стихотворение |
| Книга за гости |
| Пишете на автора |
