ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА 2  


Веднъж някакъв гаден и долен селяк,
стопроцентов негодник и пълен простак,
престъпник корав, пандизчия бивш даже –
абсолютна отрепка, така да се каже,
взел, че хвърлил око на бялата шия
на младата булка на своя комшия.
Шията – как да е, но и другите части
обект били на най-долните страсти.
А и булката явно имала тяло,
от което на всеки сърце му би спряло;
била надарена със приказни форми,
далеч надминаващи всякакви норми.
Такова момиче, казвам ти, братко,
се виждали вече действително рядко
и то само във филми, които безспорно
известни сред нас са със думата “порно”.
Впрочем се сещам – такива създания
се срещат и в някои специални издания,
прочути със своите пищни корици,
представящи снимки предимно на цици.
Такива моми стават често мераци
и на културни, и на простаци.
От всичко дотук вече ясно личи,
че слаби са думите, трябват очи,
да се види точно защо силният пол
пред тая мома съвсем губел контрол.
А селякът наш не бил изключение
и също изпитвал огромно влечение,
че отколе щом видел такваз обиколка
усещал в гърдите си пареща болка.
Издебнал я той, като премитала двора
(мъжът й отсъствал, нямало хора),
грабнал я, скъсал й новата риза,
захвърлил престилката – част от чеиза…
Тя ритала, блъскала, взела да вряка –
напразно, в обора я вкарал селяка,
а какво й се случило после в обора –
сами се сетете, не е за пред хора.
Прибрал се след време във вкъщи съседа,
влязъл, невлязъл в стаята – гледа:
жена му чорлава, боса, полугола
седи и горчиво реве насред хола;
ризата – скъсана, полата я няма;
косата й цялата пълна със слама.
“Какво се е случило, миличко, тука?”
Разказала тя без да спре да хълцука.
Бесен изскочил тогава на двора
съпругът злочести и грабнал топора,
на два скока влязъл в дома на селяка
и що да види – оня седи и го чака –
косите си скубе, плаче и страда.
“Коли ме, му вика, така ми се пада!
Тресни ме здраво, братко, с балтията!”
Спрял се тогава учуден комшията:
“За трескане лесно, но кажи ми бе – на –
не ли лош човек, а бараш чужда жена?!”
Станал селякът, извадил мастика,
нарязал туршия, налива и вика:
“Баща ми ни биеше, мама избяга,
сестра ми започна със всеки да ляга.
Утрепах баба си, лежах във затвора,
ала в затвора не попаднах на хора
и не успях да стана човек, ами зер
излязох изглежда дваж по-голем дзвер.
А пък много хубава тая комшийка.”
- признал си селякът и боднал туршийка,
после гаврътнал мастичка на екс –
“Аз пък, ще знаеш, не мога без секс!”
“Прав си, рекъл съседа, така е…
Човекът се обърква, но щом се покае,
Би следвало също да има и прошка!
Я, що не заколиш да хапнем кокошка!”
Опекли кокошка, пили мастика,
говорили за футбол, жени, политика;
разказали също по някой свой виц и
по някоя случка, като били войници;
били сръбнали и така се напили,
че си един другиму всичко простили.
По едно време съседът даже забравил
защо бил дошъл, но се стил; добавил:
“То и мойта жена е точно от тия,
все палаво гледа, една шафрантия,
па току все слага едни тесни блузки,
изпъчи гърдите, понамаца бузки
и с едни поли кат’ заврътка ханша –
прощавай, ама прилича на зоза от бранша,
а и все модерна, все – висок ток.
Тъй й се пада! Нека туй е урок!
Така вече не може, всички разбраха!
Аз после във къщи ще й тегля пердаха!”
“Недей, рекъл селякът, бе няма нужда…”
- съжалил човекът невестата чужда.
Пили мастика, продължили със вино,
идеите за бой отишли на кино.
А през това време момата злочеста,
героинята наша, горката невеста,
плакала жално, после тежко ридала,
като се уморила, взела, че спряла.
Съблякла си дрехите, влязла по душа,
измила се, значи, изплакнала гуша
и преди минути много страдала уж,
пък сега се наконтила, сложила руж,
нямало вкъщи какво да се прави,
отишла да види мъжа що се бави.
Влязла в дома на селяка и – леле –
пийват си двамата с кисело зеле.
А простакът даже кокошка опекъл.
Щом я видял, мъжът й й рекъл:
“Влизай, влизай, миличко, смело напред,
ха запознай се с тоя наш весел съсед!”
“Ние с Вас се знаеме вече, нали?”
То одеве се май малко попрекали.
Надявам се Вие да ми простите дано.”
- казал селякът и й сипал вино.
“Ще прости, рекъл мъжът, то се знае.
Всички грешиме, не всеки се кае.”
При вида на тая весела гледка
бая се учудила наш’та съседка,
ала после седнала, пила винце и яла,
разказала нещо и от сърце се посмяла.
Пели, гуляли, до зори чак се пило,
така всичко отлично се подредило.
От този ден бившият зъл гаден селяк
се променил толкова много, че чак
станал вече пример за подражание
за добри маниери и културно държание.
Сприятелили се много със своя комшия,
често си пийвали мастичка с туршия;
и комшийката също му станала близка.
Той все пак й купил една нова ризка.
Знаем защо това било направено –
заради случка, отдавна забравена.


Следващо стихотворение
Предишно стихотворение
Книга за гости
Пишете на автора


 
Hosted by uCoz