| |||
|
|
Аз съм грозен, дебел и плешив,
аз съм беден и тъп като ряпа. Аз съм мръсен, вонящ и въшлив, но нали любовта била сляпа. Фиркам много и ям буламачи, затова и дъхът ми смърди. Искам в мен да се влюби обаче манекенка с големи гърди. Искам я стройна, висока, но пищна, естествено руса, но с тен, най-много двайсетгодишна и да е влюбена само във мен. Искам да е нежна, умна, естествена, да е богата, да се носи добре, чувствителна и разбира се – девствена и да може да чисти, готви, пере. Искам я девствена, ако може, но да разбира от тия неща, защото аз в брачното ложе разни смотани лигли не ща. Искам, значи, такова момиче. Пак повтарям – с големи гърди. И единствено мен да обича, нищо, че мъжът й пърди. Нищо, че съм грозен, дебел и плешив, че съм беден и тъп като ряпа, че съм мръсен, вонящ и въшлив, но нали любовта била сляпа. Че любовта е незряща се знае, но съществува друг малък проблем – едва ли подобна мадама мечтае за любов със такъв като мен. |
| Следващо стихотворение |
| Кой е Драго Симеонов |
| Книга за гости |
| Пишете на автора |
